Животът диша в рими тихи
Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени,
в сърцето – път, неизвървян.
И радостта, и дните вени
преплитат пулса на света.
Дори когато буря стене,
когато мракът става дом.
Една искра дълбоко в мене,
пак намира тих подслон.
Животът пише свойте думи,
а ние – точките след тях.
Но щом надеждата ни буди,
ще изгрява утрото за нас!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
