РосиДимова (Росица Димова)
102 4581
11 abr 2021, 22:43

Животът дърпа мойта китка 

  Poesía » Filosófica
412 4 7

Стоя пред теб - като старинна катедрала,
празна съм и пуста - останала без вяра.
Душата ми камбанария глуха,
мълчи без звук, замлъкнала е суха.
Туй тяло приютило толкоз птици -
днес, като гнездо самотно пак се сви.
Висят мислите - като раздрани жици,
а бъдещето непознато тъй люти.
Да бъда или да ме бъде!?
Съдбата упорито ми мълчи.
Улисана да гоня мойто време,
не усещам как то скоростно лети.
Ще дойде... зная! Ще дойде ден и час...
Все чакам да разцъфне нова пъпка,
настоящето отива си със бяс,
а животът дърпа мойта китка.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, Зиги, много е красива! Отиваш в една катедрала когато имаш нужда от вяра и опование, а ако тя е пуста и не ти дава нужното ти спасение, се превръща в един безмислен красив монумент! Ние двамата сме май дървените философи на сайта!? 😊🤭🤔
  • Хубаво е, Роси! 😊 Нали знаеш колко е красиво в тиха катедрала / храм където няма никой? Казвам ти, там тишината не е празна нито пък е особено тиха. Този стих ме настрои на философска вълна!
  • Роси, цицините и без това са нещо временно, а и ето - в сигурните ръце на доктор Гедеон си 😉
  • 🤣🤣 Направо си ме сурне! Разсмя ме, Гедеон!
  • Иве, винаги съм вървяла смело. За това имам много цицини. И пак ще имам! 🙂❤
  • 🙂🙂" Ако една жена спира да задава въпроси, има някой друг който дава по-интересни отговори…" Щом доктор казва, че ще ме бъде, спирам да питам! 🙂
  • Тръгвай смело, Роси, Животът знае накъде да води 😉
Propuestas
: ??:??