11 abr 2021, 22:43

Животът дърпа мойта китка

Poesía » Filosófica

670 4 7

Стоя пред теб - като старинна катедрала,
празна съм и пуста - останала без вяра.
Душата ми камбанария глуха,
мълчи без звук, замлъкнала е суха.
Туй тяло приютило толкоз птици -
днес, като гнездо самотно пак се сви.
Висят мислите - като раздрани жици,
а бъдещето непознато тъй люти.
Да бъда или да ме бъде!?
Съдбата упорито ми мълчи.
Улисана да гоня мойто време,
не усещам как то скоростно лети.
Ще дойде... зная! Ще дойде ден и час...
Все чакам да разцъфне нова пъпка,
настоящето отива си със бяс,
а животът дърпа мойта китка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

РосиДимова (Росица Димова)

Да, Зиги, много е красива! Отиваш в една катедрала когато имаш нужда от вяра и опование, а ако тя е пуста и не ти дава нужното ти спасение, се превръща в един безмислен красив монумент! Ние двамата сме май дървените философи на сайта!? 😊🤭🤔

2021-04-12T11:05:29+03:00
anahataroot (Зигфрид В.)

Хубаво е, Роси! 😊 Нали знаеш колко е красиво в тиха катедрала / храм където няма никой? Казвам ти, там тишината не е празна нито пък е особено тиха. Този стих ме настрои на философска вълна!

2021-04-12T10:10:05+03:00
Ивеивелина (Ивелина Тодорова)

Роси, цицините и без това са нещо временно, а и ето - в сигурните ръце на доктор Гедеон си 😉

2021-04-11T23:25:07+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

🤣🤣 Направо си ме сурне! Разсмя ме, Гедеон!

2021-04-11T23:18:33+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Иве, винаги съм вървяла смело. За това имам много цицини. И пак ще имам! 🙂❤

2021-04-11T23:09:15+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0