РосиДимова (Росица Димова) РосиДимова (Росица Димова)
64 110
Apr 11, 2021, 10:43 PM

Животът дърпа мойта китка

664 4 7

Стоя пред теб - като старинна катедрала,
празна съм и пуста - останала без вяра.
Душата ми камбанария глуха,
мълчи без звук, замлъкнала е суха.
Туй тяло приютило толкоз птици -
днес, като гнездо самотно пак се сви.
Висят мислите - като раздрани жици,
а бъдещето непознато тъй люти.
Да бъда или да ме бъде!?
Съдбата упорито ми мълчи.
Улисана да гоня мойто време,
не усещам как то скоростно лети.
Ще дойде... зная! Ще дойде ден и час...
Все чакам да разцъфне нова пъпка,
настоящето отива си със бяс,
а животът дърпа мойта китка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    Да, Зиги, много е красива! Отиваш в една катедрала когато имаш нужда от вяра и опование, а ако тя е пуста и не ти дава нужното ти спасение, се превръща в един безмислен красив монумент! Ние двамата сме май дървените философи на сайта!? 😊🤭🤔
  • anahataroot (Зигфрид В.)
    anahataroot (Зигфрид В.)
    Хубаво е, Роси! 😊 Нали знаеш колко е красиво в тиха катедрала / храм където няма никой? Казвам ти, там тишината не е празна нито пък е особено тиха. Този стих ме настрои на философска вълна!
  • Ивеивелина (Ивелина Тодорова)
    Ивеивелина (Ивелина Тодорова)
    Роси, цицините и без това са нещо временно, а и ето - в сигурните ръце на доктор Гедеон си 😉
  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    🤣🤣 Направо си ме сурне! Разсмя ме, Гедеон!
  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    Иве, винаги съм вървяла смело. За това имам много цицини. И пак ще имам! 🙂❤

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0