16 sept 2021, 15:11

Животът е дар

  Poesía » Otra
626 0 0

 

 

Не роптай, не скърби, скитнице!

Ориста си своя не кори със жал!

Била си ти вчера и днес си чужда

на мъст и корист, и на клетва зла.

 

С недостойния не би споделила

белотата своя, знам, но моля те,

себелюбива, надменна не бъди!

Гордостта на смирението е враг.

 

Бог с болка смирява горделивите.

Наказва с лишения ненаситните.

Злостните ги поразява в битките.

За низшите духом животът е дар.

 

Мисъл – поканена в храма на Духа,

неудачник от Богоугоден отличава.

Смиреният с ума си Слънце догонва,

неверникът в тъма се взира в Луната.

 

Самадхи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...