27 sept 2009, 1:39

Животът е достоен за страха

1.7K 0 11


 





бегли очертания митарски


срещу епохална живопис


шаржове пластични


с карикатури във контраст


жилят скулптурни творения


с гримаси иронично


защото глината ни сътворява


неуравновесено странни


в жалък и неравностоен


нюансно слаб протуберанс




в съня безпаметно ни плуват


надгробни паметници


ей така


без усет и без спомен ги сънуваме


а иначе дерзаем весели и здрави


през деня


 


между мечти сънувани


така се раждат


истини със липсваща осанка


прокрадват се и стъпват


без значение но здраво


и всъщност лъжат съвестта




от нервни колебания епилепсирана


за смъртните душевно


чезне любовта


животът всъщност


за страха ни по-достоен е


отколкото респектът


от смъртта


 

 

 

 

 

 

 

ЧАР, ей така

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...