Животът е достоен за страха
бегли очертания митарски
срещу епохална живопис
шаржове пластични
с карикатури във контраст
жилят скулптурни творения
с гримаси иронично
защото глината ни сътворява
неуравновесено странни
в жалък и неравностоен
нюансно слаб протуберанс
в съня безпаметно ни плуват
надгробни паметници
ей така
без усет и без спомен ги сънуваме
а иначе дерзаем весели и здрави
през деня
между мечти сънувани
така се раждат
истини със липсваща осанка
прокрадват се и стъпват
без значение но здраво
и всъщност лъжат съвестта
от нервни колебания епилепсирана
за смъртните душевно
чезне любовта
животът всъщност
за страха ни по-достоен е
отколкото респектът
от смъртта
ЧАР, ей така
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
