15 dic 2006, 9:13

Животът е едно по-дълго или по-кратко отлагане на Смъртта... освен ако не ти го отнемaт!

  Poesía
1.1K 0 8

Паркет и две солници...
мазе, където бълха скача,
разцепени и бесни мисли,
тълкуват мрачно здрача...

Несбъднати надничат птици,
в гнезда оголени до плач,
битие във стари трици,
сънува стария палач...

Мъгла се стеле над реката,
бълхата гладна скача...
Икона гледа от стената,
палача плаче в мрака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много различно от това, което съм видяла дотук от теб. Хубава изненада!
  • Тъжен стих, много сложен въпрос.
    Съдбата сам избира всеки, пътя също.

    Поздрав Наско.
  • тук има и още един въпрос...
    Е, ли палача вярващ, след като има икона на стената?
    ...
  • бълхата скача гладна, защото и последната смъртна присъда е изпълнена и тя вече няма кого да хапе...
    мазето е празно...
    а горе, в стаята, лежи и трепери в съня си палача, събужда се всяка нощ от угризения и плаче за погубените от него души...
    трябва да е там бълхата
    п.п. изненада ме твоя коментар... тъкмо четях за цъфналите вишни
  • не мога да приема образа на бълхата, нарушава внушението. А то е наистина силно и въздействащо, тласка към размисъл, в който мислите са доста плашещи. Силно произведение.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...