Животът е едно по-дълго или по-кратко отлагане на Смъртта... освен ако не ти го отнемaт!
Паркет и две солници...
мазе, където бълха скача,
разцепени и бесни мисли,
тълкуват мрачно здрача...
Несбъднати надничат птици,
в гнезда оголени до плач,
битие във стари трици,
сънува стария палач...
Мъгла се стеле над реката,
бълхата гладна скача...
Икона гледа от стената,
палача плаче в мрака...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Коев Todos los derechos reservados
