Dec 15, 2006, 9:13 AM

Животът е едно по-дълго или по-кратко отлагане на Смъртта... освен ако не ти го отнемaт!

  Poetry
1.1K 0 8

Паркет и две солници...
мазе, където бълха скача,
разцепени и бесни мисли,
тълкуват мрачно здрача...

Несбъднати надничат птици,
в гнезда оголени до плач,
битие във стари трици,
сънува стария палач...

Мъгла се стеле над реката,
бълхата гладна скача...
Икона гледа от стената,
палача плаче в мрака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много различно от това, което съм видяла дотук от теб. Хубава изненада!
  • Тъжен стих, много сложен въпрос.
    Съдбата сам избира всеки, пътя също.

    Поздрав Наско.
  • тук има и още един въпрос...
    Е, ли палача вярващ, след като има икона на стената?
    ...
  • бълхата скача гладна, защото и последната смъртна присъда е изпълнена и тя вече няма кого да хапе...
    мазето е празно...
    а горе, в стаята, лежи и трепери в съня си палача, събужда се всяка нощ от угризения и плаче за погубените от него души...
    трябва да е там бълхата
    п.п. изненада ме твоя коментар... тъкмо четях за цъфналите вишни
  • не мога да приема образа на бълхата, нарушава внушението. А то е наистина силно и въздействащо, тласка към размисъл, в който мислите са доста плашещи. Силно произведение.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...