8 jun 2018, 11:03

Животът е комар 

  Poesía » Filosófica, Civil, Otra
356 2 4

Приседнах кротко до тъгата своя,

а тя бе с мен и в нощи, и във дни.

Защо поднесе ми живота, Тоя –

безкрай жестоки болки и лъжи?

 

Крадец си ти, открадна любовта ми,

отнесе радост, песни и мечти.

Остави ме със парещите рани,

от остри всеразяждащи стрели.

 

Това ми отреди, не ще се сърдя.

Ти винаги играеш с мен комар,

а аз съм картата, която хвърляш,

от блъскане олющения зар!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??