8.06.2018 г., 11:03 ч.

Животът е комар 

  Поезия » Философска, Гражданска, Друга
354 2 4

Приседнах кротко до тъгата своя,

а тя бе с мен и в нощи, и във дни.

Защо поднесе ми живота, Тоя –

безкрай жестоки болки и лъжи?

 

Крадец си ти, открадна любовта ми,

отнесе радост, песни и мечти.

Остави ме със парещите рани,

от остри всеразяждащи стрели.

 

Това ми отреди, не ще се сърдя.

Ти винаги играеш с мен комар,

а аз съм картата, която хвърляш,

от блъскане олющения зар!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??