Животът е миг! Хей, побързай!
Като морска вълна изведнъж
той приижда, а после се връща,
тъй детето става и мъж.
Тъй мъжът после става и дядо
И телото отпада полека.
Всеки губи живота си, само
тя, душата, остава си вечна.
Животът е миг - пресегни се!
Погали го, дай му прегръдка!
И от тежките думи - не бой се!
Че нали сме за миг само тука!
Животът е миг, но е твоят -
ти за други недей го живя!
И помни, че на смъртния одър
ще остане само това
Дето беше, дето жадува,
дето гони и дето мечта.
И обича, и го бленува,
пожела го и преживя!
Ти не ще си спомняш провалите,
нито страха и срама.
Нито болката, нито страдание,
нито своята самота.
Смъртта - тя е само началото,
ще те срещне със близките тя.
И ще свършат болките, грижите,
някой ден. Някой ден... не сега.
***
В този ден, в този миг мимолетен,
пресегни се, подай му ръка!
Погали го и усмихни се!
Той, живота, се случва сега!
© Александър Лозанов Todos los derechos reservados