Животът е миг

Животът е миг! Хей, побързай! 

Като морска вълна изведнъж

той приижда, а после се връща, 

тъй детето става и мъж. 

Тъй мъжът после става и дядо

И телото отпада полека. 

Всеки губи живота си, само

тя, душата, остава си вечна. 

Животът е миг - пресегни се! 

Погали го, дай му прегръдка! 

И от тежките думи - не бой се! 

Че нали сме за миг само тука! 

Животът е миг, но е твоят -

ти за други недей го живя! 

И помни, че на смъртния одър

ще остане само това

Дето беше, дето жадува, 

дето гони и дето мечта. 

И обича, и го бленува, 

пожела го и преживя! 

Ти не ще си спомняш провалите, 

нито страха и срама. 

Нито болката, нито страдание, 

нито своята самота. 

Смъртта - тя е само началото, 

ще те срещне със близките тя. 

И ще свършат болките, грижите, 

някой ден. Някой ден... не сега. 

***

В този ден, в този миг мимолетен, 

пресегни се, подай му ръка! 

Погали го и усмихни се! 

Той, живота, се случва сега!