Нахално навря се в леглото ми, драга,
косата остàви отвън.
Изчезвай от тука! Не чуваш ли? Бягай!
За мене си само лош сън.
Веднъж те прегърнах, но ти ми отказа,
а втория път се смути.
Сега аз ти казвам, че хич не ме блазниш
и грозна си, даже смърдиш.
Когато реша, чуй ме, сам ще те викна,
сега си затрай и мълчи.
Мълчи си спокойно ти, древна реликва,
не брой още моите дни. ...