zefpet (Илко Карайчев)
40 612
15 июл. 2012 г., 12:46

Животът е още пред мен 

  Поэзия » Другая
1952 0 11

Нахално навря се в леглото ми, драга,

косата остàви отвън.

Изчезвай от тука! Не чуваш ли? Бягай!

За мене си само лош сън.

 

Веднъж те прегърнах, но ти ми отказа,

а втория път се смути.

Сега аз ти казвам, че хич не ме блазниш

и грозна си, даже смърдиш.

 

Когато реша, чуй ме, сам ще те викна,

сега си затрай и мълчи.

Мълчи си спокойно ти, древна реликва,

не брой още моите дни.

 

Какви ти системи и гнусни лекарства,

та аз съм младеж и летя.

Недей ме финтира ти, грешко коварна,

а бягай! Виж има цветя,

 

които не стават за гроб и ковчези,

свободно цъфтят в моя ден.

А слънцето мое не ще да залезе,

животът е още пред мен. 

© Илко Карайчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??