Животът е още пред мен
Нахално навря се в леглото ми, драга,
косата остàви отвън.
Изчезвай от тука! Не чуваш ли? Бягай!
За мене си само лош сън.
Веднъж те прегърнах, но ти ми отказа,
а втория път се смути.
Сега аз ти казвам, че хич не ме блазниш
и грозна си, даже смърдиш.
Когато реша, чуй ме, сам ще те викна,
сега си затрай и мълчи.
Мълчи си спокойно ти, древна реликва,
не брой още моите дни.
Какви ти системи и гнусни лекарства,
та аз съм младеж и летя.
Недей ме финтира ти, грешко коварна,
а бягай! Виж има цветя,
които не стават за гроб и ковчези,
свободно цъфтят в моя ден.
А слънцето мое не ще да залезе,
животът е още пред мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илко Карайчев Всички права запазени
