5 jun 2023, 5:10

Животът – една партия шах

  Poesía
764 6 8

Умря кралицата. И падна гръм.

Като воал бе скръбната покруса.

А бойното поле разтвори гръд

и беше барабанен сякаш пулса.

 

Последно знаме. Гриви на жребци.

И разказ за човешката намеса.

Сълзи в очите зрящи на слепци,

заплакали с божествената меса.

 

А те са бистри. В езеро от кръв.

За кой ли път войната не прощава.

От Бога е помазан онзи кръст,

на който ще разпънеш свойта слава.

 

За кратко и конете са с криле...

... преди стратегът в теб да ги убие.

Ще бъдеш ли поредното клише,

разбирайки каква свирепост криеш.

 

Животът няма нужда от сюжет,

рокадите по милост са надежда,

че болката е тежкия момент,

след който всичко сякаш ще се свежда

 

до избора…а той ще е жесток…

(без време ще ти подравни крилата)

Понеже силно искаш да си Бог

ще можеш ли да носиш и вината.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... този стих съм го писала по снимка, Иржи... много ти благодаря, че спря тук
  • Ама и твоите сюжети, Жени, намираш ги във всеки миг от живота! Само трябва да имаш очи, уши и...сърце за тях! А ти...много ги имаш!
  • Пепи, благодаря, че спря и при мен!

    Така е, Георги... другата страна на монетата е съвсем друга работа...

    Jackie, съотношението между черно и бяло в шахмата е съвсем точно, да... дори и известно. Съвсем друг е въпроса от житейска гледна точка. Няма формула, не се описва математически и със сигурност не е константна величина. Което прави живота по... да речем, нюансиран и най-вече контрастен. Благодаря ти, че спря тук.
  • Да, животът е партия шах, в нея си има правила и точно съотношение между бялото и черното.
  • Да, лесно е да сме силни с хубавите неща в нас, но другата страна на монетата...
    Поздравявам те.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...