Животът – една партия шах
Умря кралицата. И падна гръм.
Като воал бе скръбната покруса.
А бойното поле разтвори гръд
и беше барабанен сякаш пулса.
Последно знаме. Гриви на жребци.
И разказ за човешката намеса.
Сълзи в очите зрящи на слепци,
заплакали с божествената меса.
А те са бистри. В езеро от кръв.
За кой ли път войната не прощава.
От Бога е помазан онзи кръст,
на който ще разпънеш свойта слава.
За кратко и конете са с криле...
... преди стратегът в теб да ги убие.
Ще бъдеш ли поредното клише,
разбирайки каква свирепост криеш.
Животът няма нужда от сюжет,
рокадите по милост са надежда,
че болката е тежкия момент,
след който всичко сякаш ще се свежда
до избора…а той ще е жесток…
(без време ще ти подравни крилата)
Понеже силно искаш да си Бог
ще можеш ли да носиш и вината.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
