Животът ме научи да се боря.
На злините да поддавам рамо.
За истината как да споря
с глупците питащи нахално?
Защо да се препирам с тия
увълчени души скептични?!
Животът е безкрайна сприя
за мислите фатално романтични.
Дали не трябва да забравям
обидите – да оцелея.
Годините минават вяло,
когато искам зряло да живея. ...