Aug 22, 2005, 11:45 PM

ЖИВОТЪТ МЕ НАУЧИ ДА СЕ БОРЯ

  Poetry
2.1K 0 1

 

 

Животът ме научи да се боря.

На злините да поддавам рамо.

За истината как да споря

с глупците питащи нахално?

 

Защо да се препирам с тия

увълчени души скептични?!

Животът е безкрайна сприя

за мислите фатално романтични.

 

Дали не трябва да забравям

обидите – да оцелея.

Годините минават вяло,

когато искам зряло да живея.

 

И мойте мисли да се помнят!

Делата ми да бъдат знаме!

Децата ми над гроба молят:

Къде е, татко, обичта ни?!

 

Не ни оставяй! Помогни ни

да бъдем твърди като тебе!

А аз си казвам: Остави ги

в живота да намерят стреме.

 

Животът ме научи да се боря,

ала смъртта ме натъжава.

Кажете ми какво да сторя

щом краят ми я доближава?

 

Марин Лазаров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...