7 dic 2010, 13:39

Животът ми бе цял във многоточия...

904 0 9

 

 

Животът ми бе цял във многоточия...

и думи неизказани зад тях...

Неосъзнато или пък нарочно

прикривах с тях любови, грешки, грях...

 

И в тези многоточия облечен

така вървях по своя жизен път -

недоизказан, скрит, но и обречен

да нямам шанса да ме разберат...

 

Днес думите неказани напират –

желани и очаквани от НЕЯ...

А многоточията ги възпират...

И аз защо ли пак пред тях немея...?

 

Е, стига! Днес поставям запетая,

и ето, че се чувствам по-различен!

Отдъхнах си.

Защото  най-накрая

успях да изрека,

че я обичам!   

 

 

7.12.2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Финалът на стихотворението е с удивителна, а не с многоточие!Поздрав!!!
  • Когато се сложи многоточие,означава,че очакваш нещо повече..А когато поставиш точка или удивителен-товае,няма повече очакване,открил си кой обичаш!
    Сега така внезапно, изведнъж

    ще те превзема като плиснал дъжд…

    Ще те обвия с буйната стихия

    като пленяваща магия.



    С треперещи от лудост устни,

    ще ти разголвам сетивата…

    Ще се промъквам тихичко на пръсти,

    за да стигна до душата.



    Като босоног хлапак ще сричам,

    ще те Живея, ще те Дишам!

    Сияеща, в дъжда към теб ще тичам,

    ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!!!
  • Руми, Весето предложи многоточието да се поизправи и да стане двоеточие. Аз съм съгласен. То това е и идеята!
  • Аз мога най-добре да разбера колко е трудно на тази възраст да кажем-обичам!Но защо ли си мисля,че щом го изречем,няма да има нужда нито от многоточия,нито от запетаи!Защото е най-осъзнато,изстрадано и дълго чакано!
  • След твоят стих и аз днес ще поставя запетая!Благодаря за споделеното! Удоволствие е за мен да го чета.Поздрави сърдечни!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...