7 дек. 2010 г., 13:39

Животът ми бе цял във многоточия...

908 0 9

 

 

Животът ми бе цял във многоточия...

и думи неизказани зад тях...

Неосъзнато или пък нарочно

прикривах с тях любови, грешки, грях...

 

И в тези многоточия облечен

така вървях по своя жизен път -

недоизказан, скрит, но и обречен

да нямам шанса да ме разберат...

 

Днес думите неказани напират –

желани и очаквани от НЕЯ...

А многоточията ги възпират...

И аз защо ли пак пред тях немея...?

 

Е, стига! Днес поставям запетая,

и ето, че се чувствам по-различен!

Отдъхнах си.

Защото  най-накрая

успях да изрека,

че я обичам!   

 

 

7.12.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалът на стихотворението е с удивителна, а не с многоточие!Поздрав!!!
  • Когато се сложи многоточие,означава,че очакваш нещо повече..А когато поставиш точка или удивителен-товае,няма повече очакване,открил си кой обичаш!
    Сега така внезапно, изведнъж

    ще те превзема като плиснал дъжд…

    Ще те обвия с буйната стихия

    като пленяваща магия.



    С треперещи от лудост устни,

    ще ти разголвам сетивата…

    Ще се промъквам тихичко на пръсти,

    за да стигна до душата.



    Като босоног хлапак ще сричам,

    ще те Живея, ще те Дишам!

    Сияеща, в дъжда към теб ще тичам,

    ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ!!!
  • Руми, Весето предложи многоточието да се поизправи и да стане двоеточие. Аз съм съгласен. То това е и идеята!
  • Аз мога най-добре да разбера колко е трудно на тази възраст да кажем-обичам!Но защо ли си мисля,че щом го изречем,няма да има нужда нито от многоточия,нито от запетаи!Защото е най-осъзнато,изстрадано и дълго чакано!
  • След твоят стих и аз днес ще поставя запетая!Благодаря за споделеното! Удоволствие е за мен да го чета.Поздрави сърдечни!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...