Навън студено е. Снегът вали.
Студът сковал е моето сърце във лед.
И вече не боли...
Не вярвам аз на думите ти, сладки като мед.
От тук нататък любовта за мен не съществува
от днес омразата в душата ще царува.
Обичта ще бъде чувство чуждо за мен,
но и ти ще бъдеш на тъгата в плен.
Дълго ще тъжиш и ще проклинаш себе си на глас,
на колене пред мене ще стоиш,
 ала ще бъда по-студена от елмаз.
Да, зная, че ще съжалявам за това,
че не ти прощавам аз сега.
Но зная също, че ще те забравя някой ден 
и  щастлива ще бъда, без ти да си до мен!