10 abr 2007, 23:48

животът ми без теб

  Poesía
883 0 1
  Навън студено е. Снегът вали.
Студът сковал е моето сърце във лед.
И вече не боли...
Не вярвам аз на думите ти, сладки като мед.
От тук нататък любовта за мен не съществува
от днес омразата в душата ще царува.
Обичта ще бъде чувство чуждо за мен,
но и ти ще бъдеш на тъгата в плен.
Дълго ще тъжиш и ще проклинаш себе си на глас,
на колене пред мене ще стоиш,
 ала ще бъда по-студена от елмаз.
Да, зная, че ще съжалявам за това,
че не ти прощавам аз сега.
Но зная също, че ще те забравя някой ден 
и  щастлива ще бъда, без ти да си до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромира Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще бъдеш!Продължавай напред!Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...