Apr 10, 2007, 11:48 PM

животът ми без теб

  Poetry
880 0 1
  Навън студено е. Снегът вали.
Студът сковал е моето сърце във лед.
И вече не боли...
Не вярвам аз на думите ти, сладки като мед.
От тук нататък любовта за мен не съществува
от днес омразата в душата ще царува.
Обичта ще бъде чувство чуждо за мен,
но и ти ще бъдеш на тъгата в плен.
Дълго ще тъжиш и ще проклинаш себе си на глас,
на колене пред мене ще стоиш,
 ала ще бъда по-студена от елмаз.
Да, зная, че ще съжалявам за това,
че не ти прощавам аз сега.
Но зная също, че ще те забравя някой ден 
и  щастлива ще бъда, без ти да си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромира Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще бъдеш!Продължавай напред!Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...