Животът ми - това си ти
Свети Валентин е, а съм тъжен.
Ден прекрасен, да съм весел съм длъжен.
Но душата ми е лед!
Душата ми е птица бяла
от мене нейде отлетяла.
Далече там насред полето
мръзне тя и скита клета…
Премина вече поредната беда.
Не ще остави и следа….
И няма повече страдание…
И напук на всички изпитания
без капка колебание
пред теб застанал на колене
с букет от бляскави звезди
извикал бих:
Животът ми - това си ти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados
!
