20 февр. 2016 г., 20:28
Животът ми - това си ти
Свети Валентин е, а съм тъжен.
Ден прекрасен, да съм весел съм длъжен.
Но душата ми е лед!
Душата ми е птица бяла
от мене нейде отлетяла.
Далече там насред полето
мръзне тя и скита клета…
Премина вече поредната беда.
Не ще остави и следа….
И няма повече страдание…
И напук на всички изпитания
без капка колебание
пред теб застанал на колене
с букет от бляскави звезди
извикал бих:
Животът ми - това си ти!
© Владимир Владимирович Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Не разбирам, Ведрина! Би ли пояснила.
-
Какъв смелчага..., - като вълка, кожата си мени, но нравът - не...!!!
"Премина вече поредната беда.
Не ще остави и следа….
И няма повече страдание…!!!" -
Благодаря, Анастасия
! -
Благодаря, Анелия!
-
Много емоционално. "Животът ми - това си ти!" Поздравления
-
Благодаря, Веси_Еси!
-
"Животът ми - това си ти!" Поздравления!!!
-
Благодаря! Радвам се, че ти е харесало!
-
Патетично и хубаво стихотворение, в което финалът е определено поанта! Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
