Feb 20, 2016, 8:28 PM

Животът ми - това си ти

  Poetry » Love
1.8K 0 9

Свети Валентин е, а съм тъжен.

Ден прекрасен, да съм весел съм длъжен.

Но душата ми е лед!

Душата ми е птица бяла

от мене нейде отлетяла.

Далече там насред полето

мръзне тя и скита клета…

Премина вече поредната беда.

Не ще остави и следа….

И няма повече страдание…

И напук на всички изпитания

без капка колебание

пред теб застанал на колене

с букет от бляскави звезди

извикал бих:

Животът ми - това си ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Владимирович All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...