8 jul 2009, 11:49

Животът ми земен

914 0 19

Животът ми земен до средата премина,

но Господ ми даде да нося товар-

да рисувам със думи чудесни картини,

в сърцата на хората да събуждам пожар!

 

Ще пея и силно и леко, и вдъхновено,

тези песни, що душата ми блика навън

и нека Светлина да струи по Вселената,

и нека не гасне любовният огън!

 

Вкуса на ръжен хляб във стихове вплитам.

С цвете и синьо небе, като пред Бог, ти се вричам.

С житата в полето раста. С птици в небето политам

и все още виждам смисъл в това - да обичам!

 

Е, на стиховете не съм виртуоз...

С тях, по нощите, очите изтичат,

но по - щастлив съм, да знаеш, от тоз,

когото никой не ще да обича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....