8 jul 2009, 11:49

Животът ми земен

917 0 19

Животът ми земен до средата премина,

но Господ ми даде да нося товар-

да рисувам със думи чудесни картини,

в сърцата на хората да събуждам пожар!

 

Ще пея и силно и леко, и вдъхновено,

тези песни, що душата ми блика навън

и нека Светлина да струи по Вселената,

и нека не гасне любовният огън!

 

Вкуса на ръжен хляб във стихове вплитам.

С цвете и синьо небе, като пред Бог, ти се вричам.

С житата в полето раста. С птици в небето политам

и все още виждам смисъл в това - да обичам!

 

Е, на стиховете не съм виртуоз...

С тях, по нощите, очите изтичат,

но по - щастлив съм, да знаеш, от тоз,

когото никой не ще да обича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...