Jul 8, 2009, 11:49 AM

Животът ми земен 

  Poetry » Love
690 0 19

Животът ми земен до средата премина,

но Господ ми даде да нося товар-

да рисувам със думи чудесни картини,

в сърцата на хората да събуждам пожар!

 

Ще пея и силно и леко, и вдъхновено,

тези песни, що душата ми блика навън

и нека Светлина да струи по Вселената,

и нека не гасне любовният огън!

 

Вкуса на ръжен хляб във стихове вплитам.

С цвете и синьо небе, като пред Бог, ти се вричам.

С житата в полето раста. С птици в небето политам

и все още виждам смисъл в това - да обичам!

 

Е, на стиховете не съм виртуоз...

С тях, по нощите, очите изтичат,

но по - щастлив съм, да знаеш, от тоз,

когото никой не ще да обича!

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??