Животът ми земен
Животът ми земен до средата премина,
но Господ ми даде да нося товар-
да рисувам със думи чудесни картини,
в сърцата на хората да събуждам пожар!
Ще пея и силно и леко, и вдъхновено,
тези песни, що душата ми блика навън
и нека Светлина да струи по Вселената,
и нека не гасне любовният огън!
Вкуса на ръжен хляб във стихове вплитам.
С цвете и синьо небе, като пред Бог, ти се вричам.
С житата в полето раста. С птици в небето политам
и все още виждам смисъл в това - да обичам!
Е, на стиховете не съм виртуоз...
С тях, по нощите, очите изтичат,
но по - щастлив съм, да знаеш, от тоз,
когото никой не ще да обича!
© Красимир Дяков All rights reserved.
))))))))))))))Зем!!!