бармах (Леонид Стоянов)
103 724
6 feb 2009, 12:59

Животът на една сълза 

  Poesía
826 0 12

Роди се от плача на пеленаче.

Щастлива грееше във бащини очи.

Под покрива на моите клепачи

живееше със братя и сестри.

 

Отрони се, когато се пропука

за първи път семейното гнездо

и падаше, подгонена от кърпа,

попиваща издайното петно.

 

Поспря се в края на усмивката,

и някак я превръщаше във болка.

Поглеждаше сълзите под завивката

и старата магнетофонна ролка,

 

която се въртеше като мелница

и сдъвкваше последните ни спомени.

Отчайващо самотните ни делници

се връщаха, от празници подгонени.

 

Накрая падна тук, върху къдриците

на нашето пораснало дете.

Последен взор отправи към зениците,

отронили я - жал да прочете.

 

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви!
  • много хубаво
  • Аплодисменти, бармах!!!
  • Много е хубаво...
  • Хубаво е!
    Хареса ми!
    Радвам се и за градивноста на коментарите!
  • абе не че Елишка не е права ...
    ще дам пример да не стане пак мяу...

    като малък ни бяха дали задача да ушием игленик калинка ...
    едно момче дето майка му ушила перфектната калинка се подиграваше на моята ... старах се ... моя си беше ама нямаше памук в ... главата ...бе гадна си беше ...

    аз пък се нервирах и направих друга ... сам... и стана по- готина от на ония на майка му ... калинката ...
  • Жокерът-обади се на приятел-си свърши работата.Аз се бях изчерпал и затова го публикувах в този вид.Без Вас не бих се справил.Голямо БЛАГОДАРЯ и поздрави!
  • Браво!!!!!!!!!!!!!
    БРАВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много се радвам, че попаднах тук. Останалите са ти казали всичко, което и аз бих ти казала. Невероятен стих, въздействието е уникално и наистина заслужава да го пипнеш. Мисля обаче, че финала сам трябва да го оправиш. За да е истинско и да запази силата, която носи.
    П.П. Аз си мисля за вариянта на Мая, добър е, все пак в последния ред ти предлагам да асоциираш "следа остави..." и римата "дете-море". Не искам да ти го давам готово, иска ми се ти да си го напаснеш.
  • Да, Елишка се е справила чудесно. Моето предложение:

    Накрая падна тук, върху къдриците
    на нашето пораснало дете.
    Последен взор отправи към зениците,
    отронили я - жал да прочете.

  • Бих могла да дам ориентир само, но не мисля, че е ще най-удачният вариант. Ето 4-те строфи:

    Роди се от плача на пеленаче.
    Щастлива грееше във бащини очи.
    Под покрива на моите клепачи
    живееше със братя и сестри.


    Отрони се, когато се пропука
    за първи път семейното гнездо
    и падаше, подгонена от кърпа,
    попиваща издайното петно.


    Достигаше до края на усмивката
    и някак я превръщаше във болка.
    Поглеждаше сълзите под завивката
    и старата магнетофонна ролка,


    която се въртеше като мелница
    и сдъвкваше последните ни спомени.
    Отчайващо самотните ни делници,
    се връщаха от празници подгонени.

    Но за финал, не се наемам да давам акъли
    Помисли, Лео!
    И сега има въздействие стихотворението, но може да се постигне още по-голям ефект! Поздрав!
  • започва много хубаво, на места след това обаче ритъмът бяга, а краят... не е този, който заслужава. струва си да поработиш над това стихотворение.
Propuestas
: ??:??