Животът на една сълза
Роди се от плача на пеленаче.
Щастлива грееше във бащини очи.
Под покрива на моите клепачи
живееше със братя и сестри.
Отрони се, когато се пропука
за първи път семейното гнездо
и падаше, подгонена от кърпа,
попиваща издайното петно.
Поспря се в края на усмивката,
и някак я превръщаше във болка.
Поглеждаше сълзите под завивката
и старата магнетофонна ролка,
която се въртеше като мелница
и сдъвкваше последните ни спомени.
Отчайващо самотните ни делници
се връщаха, от празници подгонени.
Накрая падна тук, върху къдриците
на нашето пораснало дете.
Последен взор отправи към зениците,
отронили я - жал да прочете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
