niko_niko (Нико Ников)
198 331
8 may 2008, 15:34

Животът на поета 

  Poesía » Filosófica
485 0 5

Животът на поета

 

Да бродиш из гората боса,

да тичаш, грееш и шептиш,

да вкусваш от небето росно

и леко в края да заспиш.

 

Нима това не е живота,

нима не тичаме натам?

Прострени в своята Голгота,

безкрайно търсим черен плам.

 

Защото черно е сърцето,

привикнало на грозна мъка,

по-черно е и от небето,

подгизнало в безкраен укор.

 

А трябва ли да търсим нежност,

или да бродим в самота?

Ще питаме стиха небрежен -

той светло води ни в света.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??