Животът на поета
Животът на поета
Да бродиш из гората боса,
да тичаш, грееш и шептиш,
да вкусваш от небето росно
и леко в края да заспиш.
Нима това не е живота,
нима не тичаме натам?
Прострени в своята Голгота,
безкрайно търсим черен плам.
Защото черно е сърцето,
привикнало на грозна мъка,
по-черно е и от небето,
подгизнало в безкраен укор.
А трябва ли да търсим нежност,
или да бродим в самота?
Ще питаме стиха небрежен -
той светло води ни в света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нико Ников Всички права запазени
