Животът на поета
Да бродиш из гората боса,
да тичаш, грееш и шептиш,
да вкусваш от небето росно
и леко в края да заспиш.
Нима това не е живота,
нима не тичаме натам?
Прострени в своята Голгота,
безкрайно търсим черен плам.
Защото черно е сърцето,
привикнало на грозна мъка,
по-черно е и от небето,
подгизнало в безкраен укор.
А трябва ли да търсим нежност,
или да бродим в самота?
Ще питаме стиха небрежен -
той светло води ни в света.
© Нико Ников All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
