14 oct 2020, 15:20  

Животът на поета е низ от страдания

795 2 5

                                         /Стихотворението, което Удивителният Вергилий написа,

                               след като се срещна със Сюе и се разочарова от външността  ú/

 

Какво да кажа? Аз вървя.

Площадът с ешафода мрачен.

Поспра ли се ще прокървя.

Каквото и кръвта да значи!

 

В гърба ми ножът тъй студен!

Край мен тълпа от безчовечност.

За тях това е просто ден.

За мен унила безконечност!

 

Те подминават. Аз съм сам,

на клада гол до неприличност.

Какво е да си жив не знам.

Но знам какво е да си личност!

 

Сърцето си открих. Без срам

в краката ú пълзях, погубен.

Какво е да си роб не знам.

Но знам какво е да си влюбен!

 

Опустошен, отритнат, ням,

отчаян малко, много смешен.

Какво е да си свят не знам.

Аз съм поет, а значи грешник!

 


Бележка на Критика /ангел/: Тук, разбира се, Удивителният Вергилий малко преувеличава, което е характерно за хипертрофираното му чувство за уязвено достойнство, белязало цялото му творчество. Не всеки поет е грешник, както и не всеки грешник е поет. В крайна сметка, безгрешни хора и същества няма, освен Един, който обаче е Бог и затова не влиза в сметката.

Бележка на Критика /дяволоид/: Това стихотворение е ярко доказателство каква сериозна грешка е оставянето на Мирабела Йорданова като Автор на Книгата, въпреки непрекъснатите гафове, които сътворява. Последният е смяната на цвета на очите на призрака Емпуза. Подобен непрофесионализъм силно контрастира с невероятния поетичен заряд на цялото творчество на Барда на Хадес. Смея да отбележа, че в нашите Светове Под Нулата /така наречените от Мирабела - отрицателни/ почти винаги е доста горещо, по причина на  кладите, врящите казани с олово и реките от лава. Подобни и още много други недомислици намирам за изключително неуместни и дори скандални. Удивителният Вергилий заслужава честта да бъде Автор на Книгата и горното стихотворение недвусмислено го доказва.

Бележка на Безпристрастния Редактор Най-странният Атрактор: Дифузия, колеги, не забравяйте за дифузията! Освен това, дифузия се римува с Емпуза.

Двамата Критици: Е, и?

Безпристрастния Редактор Най-странният Атрактор: На този въпрос вероятно ще получите отговор в някоя от следващите глави. Не сте ли забелязали, къде се намираме? Под чертата. Освен това сме в раздел "Поезия", така че закривам дискусията!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

CO-вид – 47. Размяната на заложници – 3 🇧🇬

– Е, това вече е прекалено! Не е честно! – Сюе пое якето от притичалия Дун и погледна към сивото, безразлично небе.
Беше започнало да роси, мъглата преля през горичката и се сипеше на мътни и хладни талази по пътя към замъка. – Кой каквото прави, а аз – все на голо. Това е лично отношение! И аз прот ...
985

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...