28 may 2011, 10:58

Животът на свещта

  Poesía » Otra
868 0 1

Ореолът на съдбата

скри с воала си света.

Потопи се в тишината,

във живота той се вля.

 

Птицата на моя полет

с трепет в бездната се взря.

В ням копнеж очи притвори,

скочи с радост в пропастта.

 

Там страхът я блъсна силно,

ослепи я и така,

със съзнание безсилно,

тя пропадаше в нощта.

 

Спускаше се със пороя.

Знаеше - дори за миг,

щом очите си отвори,

горест ще я заслепи.

 

Не, недей, не ми помагай!

Падам, но не ме спасявай -

не отнемай на душата

радостта от тъмнината.

 

Свещ във мрака -  вече зная

блясък в мрака как да вая -

трябва, за да осъзная,

че дори сега съм в рая.

 

Восък, пламък, светлина -

тяло, разум и душа -

форма, принципи и същност -

там, където съм, се връщам.

 

Да, ще изгоря, но зная -

моят дом е тук, в безкрая.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Гюдорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...