Ореолът на съдбата
скри с воала си света.
Потопи се в тишината,
във живота той се вля.
Птицата на моя полет
с трепет в бездната се взря.
В ням копнеж очи притвори,
скочи с радост в пропастта.
Там страхът я блъсна силно,
ослепи я и така,
със съзнание безсилно,
тя пропадаше в нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация