Ореолът на съдбата

скри с воала си света.

Потопи се в тишината,

във живота той се вля.

Птицата на моя полет

с трепет в бездната се взря.

В ням копнеж очи притвори,

скочи с радост в пропастта.

Там страхът я блъсна силно,

ослепи я и така,

със съзнание безсилно,

тя пропадаше в нощта.

Спускаше се със пороя.

Знаеше - дори за миг,

щом очите си отвори,

горест ще я заслепи.

Не, недей, не ми помагай!

Падам, но не ме спасявай -

не отнемай на душата

радостта от тъмнината.

Свещ във мрака -  вече зная

блясък в мрака как да вая -

трябва, за да осъзная,

че дори сега съм в рая.

Восък, пламък, светлина -

тяло, разум и душа -

форма, принципи и същност -

там, където съм, се връщам.

Да, ще изгоря, но зная -

моят дом е тук, в безкрая.