Животът ни - стих

Мисля си за устните ти - нежна коприна,

за красивите ти детски очи,

за същността ти - ефирна магия,

за сърцето ти скрито, от злобни очи...

За целувките твои си мисля,

за страстните ти нежни ръце,

за думите - самодивска магия

и за милото ти светло лице...

Мисля си и за тебе копнея,

за твоите тайни дълбоки...

Как искам с теб да се слея

и да се разгърнем във всички посоки!

Като цвете през Юни ти да приемеш,

моята мъжка и страстна любов,

в моите силни ръце страха да изгубиш,

и да чуеш душевният зов!...

Като вълна в теб ще разбия,

своята страст и мъжки копнеж ,

и после рая притихнал, в теб ще открия

и онзи, забравен, но весел младеж!

Като облак в небето ще бъда,

свободен, безгрижен , щастлив,

и душата ти - моята стълба,

ще ми бъде опра, надежда и щит!

И Бога с теб ще докосна,

кротко, смирено, като притихнал мъдрец,

а ти ще си моята боса

красавица с лавров венец!

И битката в тоя миг ще приключи,

спокойни ще бъдем във вечният миг,

страхът, победен ще се гърчи,

защото любовта ще пребъде във живота ни - стих!