10 сент. 2023 г., 10:23

Животът ни - стих

820 1 0

Мисля си за устните ти - нежна коприна,

за красивите ти детски очи,

за същността ти - ефирна магия,

за сърцето ти скрито, от злобни очи...

 

За целувките твои си мисля,

за страстните ти нежни ръце,

за думите - самодивска магия

и за милото ти светло лице...

 

Мисля си и за тебе копнея,

за твоите тайни дълбоки...

Как искам с теб да се слея

и да се разгърнем във всички посоки!

 

Като цвете през Юни ти да приемеш,

моята мъжка и страстна любов,

в моите силни ръце страха да изгубиш,

и да чуеш душевният зов!...

 

Като вълна в теб ще разбия,

своята страст и мъжки копнеж ,

и после рая притихнал, в теб ще открия

и онзи, забравен, но весел младеж!

 

Като облак в небето ще бъда,

свободен, безгрижен , щастлив,

и душата ти - моята стълба,

ще ми бъде опра, надежда и щит!

 

И Бога с теб ще докосна,

кротко, смирено, като притихнал мъдрец,

а ти ще си моята боса

красавица с лавров венец!

 

И битката в тоя миг ще приключи,

спокойни ще бъдем във вечният миг,

страхът, победен ще се гърчи,

защото любовта ще пребъде във живота ни - стих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....