Мисля си за устните ти - нежна коприна,
за красивите ти детски очи,
за същността ти - ефирна магия,
за сърцето ти скрито, от злобни очи...
За целувките твои си мисля,
за страстните ти нежни ръце,
за думите - самодивска магия
и за милото ти светло лице...
Мисля си и за тебе копнея,
за твоите тайни дълбоки...
Как искам с теб да се слея
и да се разгърнем във всички посоки!
Като цвете през Юни ти да приемеш,
моята мъжка и страстна любов,
в моите силни ръце страха да изгубиш,
и да чуеш душевният зов!...
Като вълна в теб ще разбия,
своята страст и мъжки копнеж ,
и после рая притихнал, в теб ще открия
и онзи, забравен, но весел младеж!
Като облак в небето ще бъда,
свободен, безгрижен , щастлив,
и душата ти - моята стълба,
ще ми бъде опра, надежда и щит!
И Бога с теб ще докосна,
кротко, смирено, като притихнал мъдрец,
а ти ще си моята боса
красавица с лавров венец!
И битката в тоя миг ще приключи,
спокойни ще бъдем във вечният миг,
страхът, победен ще се гърчи,
защото любовта ще пребъде във живота ни - стих!
© Добромир Иванов All rights reserved.