ЖИВОТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАСЕН
На Мариела – с любов!
Моя мъничка кукло, растеш
без тревога за идното утре
и по детски щастливо се смееш,
щом отвориш очите си сутрин.
Не разбираш все още, че днес
да живееш не е никак лесно.
Че животът е някаква смес
от надежда и страх. Неизвестност.
Ти не знаеш, че трябват пари,
за да раснеш щастлива и сита...
Колко мъничка всъщност си ти!
Тъй безгрижна, и тъй дяволита...
Аз се радвам, че в твоя живот
нереални са всички проблеми.
Те не тегнат на твойто чело,
като банда досадници неми.
Порастни и живота обичай!
По-добър ще е той от сега.
По-прекрасен, и по-непривичен –
само трябва да стигнем брега
на това омагьосано блато,
над което източваме врат.
Ти ще бъдеш голяма, когато
стане този тъй нужен поврат.
1991 г.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados