Dec 28, 2005, 8:42 PM

ЖИВОТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАСЕН

  Poetry
1.7K 1 17

ЖИВОТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАСЕН

                        На Мариела – с любов!

Моя мъничка кукло, растеш

без тревога за идното утре

и по детски щастливо се смееш,

щом отвориш очите си сутрин.

 

Не разбираш все още, че днес

да живееш не е никак лесно.

Че животът е някаква смес

от надежда и страх. Неизвестност.

 

Ти не знаеш, че трябват пари,

за да раснеш щастлива и сита...

Колко мъничка всъщност си ти!

Тъй безгрижна, и тъй дяволита...

 

Аз се радвам, че в твоя живот

нереални са всички проблеми.

Те не тегнат на твойто чело,

като банда досадници неми.

 

Порастни и живота обичай!

По-добър ще е той от сега.

По-прекрасен, и по-непривичен –

само трябва да стигнем брега

 

на това омагьосано блато,

над което източваме врат.

Ти ще бъдеш голяма, когато

стане този тъй нужен поврат.

 1991 г.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...