2 abr 2006, 0:34

Животът си тече... 

  Poesía
849 0 4

И пролетта бавно настъпваше,
довеждайки Рая на земята.
И младостта бързо напредваше,
гонейки детски мечти.
И зрелостта тромаво идваше,
носейки трудности на плещи.
И любовта китно зрееше,
хранейки надежди едни.
И живота вечно летеше,
забравяйки време и пари.

Единствено по мечти несбъднати
и спомени минали
закопняло жадуваше Ти.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Супер!!!666666
  • Благодаря!
  • Права си, Дими. Мечтите се крият дълбоко в душата и сърцето на човек и се появяват отново точно тогава, когато могат да се сбъднат, но често пропускаме шанса...
  • Хубав преглед на сезоните на живота, Юли, мечтите като детско хвърчило си отлитат за този, който не може да ги скрие в сърцето си и да ги вади, когато му се прииска да лети.
Propuestas
: ??:??