2 abr 2006, 0:34

Животът си тече...

  Poesía
1.2K 0 4

И пролетта бавно настъпваше,
довеждайки Рая на земята.
И младостта бързо напредваше,
гонейки детски мечти.
И зрелостта тромаво идваше,
носейки трудности на плещи.
И любовта китно зрееше,
хранейки надежди едни.
И живота вечно летеше,
забравяйки време и пари.

Единствено по мечти несбъднати
и спомени минали
закопняло жадуваше Ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Супер!!!666666
  • Благодаря!
  • Права си, Дими. Мечтите се крият дълбоко в душата и сърцето на човек и се появяват отново точно тогава, когато могат да се сбъднат, но често пропускаме шанса...
  • Хубав преглед на сезоните на живота, Юли, мечтите като детско хвърчило си отлитат за този, който не може да ги скрие в сърцето си и да ги вади, когато му се прииска да лети.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...