И пролетта бавно настъпваше,
довеждайки Рая на земята.
И младостта бързо напредваше,
гонейки детски мечти.
И зрелостта тромаво идваше,
носейки трудности на плещи.
И любовта китно зрееше,
хранейки надежди едни.
И живота вечно летеше,
забравяйки време и пари.
Единствено по мечти несбъднати
и спомени минали
закопняло жадуваше Ти.
© Юлия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
