Живях без дъх, сега ще си отидеш?
Умирам и не казвам нито сбогом,
не ме прегръщай, аз ще си отида,
разбита във последния си полет.
Възкръснах тихо, смело се погубих,
отхвърлена от собственото Аз,
умираща, усмивката ти губя,
и в свойте мисли виждам самота.
Благодаря, за вечност подарена,
във нея пазя твоя ярък спомен,
прах от надежда, моя, споделена,
аз исках теб – с последния си повик...
© Велина Todos los derechos reservados