19.05.2012 г., 2:03

Живях

885 0 0

Живях без дъх, сега ще си отидеш?

Умирам и не казвам нито сбогом,

не ме прегръщай, аз ще си отида,

разбита във последния си полет.

 

Възкръснах тихо, смело се погубих,

отхвърлена от собственото Аз,

умираща, усмивката ти губя,

и в свойте мисли виждам самота.

 

Благодаря, за вечност подарена,

във нея пазя твоя ярък спомен,

прах от надежда, моя, споделена,

аз исках теб – с последния си повик...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...