19.05.2012 г., 2:03

Живях

881 0 0

Живях без дъх, сега ще си отидеш?

Умирам и не казвам нито сбогом,

не ме прегръщай, аз ще си отида,

разбита във последния си полет.

 

Възкръснах тихо, смело се погубих,

отхвърлена от собственото Аз,

умираща, усмивката ти губя,

и в свойте мисли виждам самота.

 

Благодаря, за вечност подарена,

във нея пазя твоя ярък спомен,

прах от надежда, моя, споделена,

аз исках теб – с последния си повик...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...