3 oct 2017, 14:17  

Живях 

  Poesía » Otra
404 1 10

              До днес живях и тук мечтах,

              сред хорски стъпки сам вървях.

              И беден бил съм и богат.

              Коптор познал и лъскав свят.

 

              И сам видях възход и крах,

              светци в храм, жени във грях.

              И честен бил съм и лъжец.

              И много мъдър и глупец.

 

              И страх разбрах и смел аз бях,

              на връх стоях и там във прах.

              И гладен бил съм и преял.

              Във смях сиял и сълзѝ лял.

 

              И тъй живях и все мечтах,

              но най-накрай и сам узнах.

              Човек е вик – за миг роден,

              след него – прах и вечна тлен.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??