Живях
До днес живях и тук мечтах,
сред хорски стъпки сам вървях.
И беден бил съм и богат.
Коптор познал и лъскав свят.
И сам видях възход и крах,
светци в храм, жени във грях.
И честен бил съм и лъжец.
И много мъдър и глупец.
И страх разбрах и смел аз бях,
на връх стоях и там във прах.
И гладен бил съм и преял.
Във смях сиял и сълзѝ лял.
И тъй живях и все мечтах,
но най-накрай и сам узнах.
Човек е вик – за миг роден,
след него – прах и вечна тлен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
