До днес живях и тук мечтах,
сред хорски стъпки сам вървях.
И беден бил съм и богат.
Коптор познал и лъскав свят.
И сам видях възход и крах,
светци в храм, жени във грях.
И честен бил съм и лъжец.
И много мъдър и глупец.
И страх разбрах и смел аз бях,
на връх стоях и там във прах.
И гладен бил съм и преял.
Във смях сиял и сълзѝ лял.
И тъй живях и все мечтах,
но най-накрай и сам узнах.
Човек е вик – за миг роден,
след него – прах и вечна тлен.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
