Agamemnon (Валентин Николов)
2 0
7 abr 2008, 16:10

Живяло Някога 

  Poesía » De amor
711 0 6
 

ЖИВЯЛО НЯКОГА...

 

Живяло някога момиче... огън пали,

на пролетта дете и бурите... живот му дали.

Но не човек, а цвете с дух към обичта разлистен,

Невинен плод... далеч от похотта... пречистен.

И не сърце, а струна нежна... полъх свири...

Дъхът на ветровете... ярост в две очи стопили.

Илюзия или мираж, но как в душата цяла,

бе толкоз страст и топлина събрала?

 

Живяло някога момиче... стихия преродена.

Не бил готов за нея свят... душа от жлъч пленена.

Но не затвор гранит, зандан от хорска злоба,

във клетка птица... любовта... загърнал в черна роба.

Стои момичето сред прах и пясък... ветровете,

от болка, самота и страх... безкръвно сини са нозете.

Разперило ръце пред слънцето... сълза се стича...

... а просто искаше добро сърце до болка да обича...

© Валентин Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??